Обикновено аз (Джиджи) превеждам англоезичните книги, които издава Аделфи и засега "Джъмпман" е, така да се каже, "най-любимото ми нещо". Написана е не само увлекателно, но безкрайно остроумно и докато работех, падна голямо кикотене. И насаме, и заедно с колеги, приятели и роднини, които периодически ми крадяха разпечатаните страници, за да ги четат в транспорта или преди лягане.

Поредицата е от три части - сега превеждам последната и ми е криво, че няма повече. Накратко, всичко в романа се върти около пътуването във времето. Пъстрокосият младеж на корицата идва от мноооого далеч в бъдещето (3000 години), а другите двама са наши съвременници. (Средната им възраст е тринадесет години и половина.) Заедно тримата посещават ключови точки от историята - построяването на пирамидите, запалването на първия огън, древния Рим, Големия взрив, изчезването на динозаврите. Междувременно успяват да се изпокарат и сдобрят няколко пъти, да умопобъркат родителите си и, разбира се, да спасят света.

И миналото, и бъдещето, и настоящето са описани така, че докато се подхилват, читателите успяват и да се позамислят, и да научат нещо. Освен това книгата носи много... правилни социални и екологични послания. От онези, които всички имаме нужда да попием от рано и които конкретно в България често се пропускат, все още. Е, "Джъмпман" ги поднася и то сръчно-небрежарски. Влизат под кожата, без детето да си даде сметка за това и да заподозре, че някой се опитва да му чете лекции.

Що се отнася до обучителната стойност на книгата - да, и такава има, при това не само в областта на историята.

За младите читатели, чиито родители не бързат да ги запознават с модерните течения в науката, поредицата ще бъде първи допир с вечните въпроси за същината на времето, за произхода на живота и вселената. Макар че НЕ е енциклопедия, а роман, "Джъмпман" запознава децата с приносите на учени като Дарвин и Стивън Хокинг по най-добрия начин - като ги вкарва в напълно разбираем и увличащ контекст. Често книгата изобщо не споменава имената на учените, на чиято работа се опира. Гарантирам ви обаче, че когато стане въпрос за откритията им, било в училище, било другаде, детето ще ги разпознае. При това със симпатия, а не с отегчение.